От нашата рубрика What If….

Не им стигна на перничани емоцията във връзката със земетресението и последващите трусове. Не им стигна чакането пред службата за социално подпомагане за да подадат заявления за получаване на помощи.

Не, тази сутрин в 04.00 часа взривен банкомат разтърси града! Пари не са откраднати. Но взривното устройство е било доста мощно. Нанесени са щети на съседните търговски помещения и върху апартаментите на първите етажи.

Уплашен съсед пита към кои организации може да се обърне, за да получи компенсации!

Така е. При земетресението получиха по 325 лева. За нищо не стигат, но кой ти ги дава?

Какво ако такова нещо се случеше в „нормална“ страна? Ще кажете, първо в нормални страни не взривяват банкомати. Така е.

Но дори да се беше случило такова нещо, всички увредени щяха да имат застраховки. Гледах репортажа на увредения магазин за строителни материали.  Стоковата наличност не надвишава 10 000 лева. Витрините с дограмата не са по-скъпи от 2000 лева. Годишната застраховка за този търговски обект срещу основните рискове, в които са включени злоумишлените действия от трети лица би струвала 40 лв. на година, без риска земетресение. И общо 60 лв., ако е включен и риска земетресение.

А застраховка от 25 лева на година, може да реши този частен проблем – изпочупени стъкла и дограма и ще бъде изплатена пълната загуба.

Това е вторият взривен банкомат с подобни щети за малко повече от месец.

От това в мен стоят няколко въпроса – Толкова ли свикнахме да сме жертви? Предпочитаме да чакаме подаяния вместо да плануваме малки разходи за сигурност? Това ли е начинът да прекараме в живота – като непрекъснато ни се случва?

Искам да виждам повече хора, които в такива моменти се радват, че няма жертви. Които да са мислили и евентуално предвидили такива ситуации. Които осъзнават, че има ситуации, които не зависят от нас, но са направили това, което трябва.