Защо 12 години плащам застраховка на дома?

Застрахователните истории са истории от живота. Когато се събираме с колегите, често си спомняме или разказваме застрахователни истории. Тук споделям една – на колегата Стефи, която вече 12 години е част от екипа на Вяра!

Хладен февруарски ден, аз се прибирам от работа. Вече е тъмно навън, и когато светвам осветлението във входа, виждам нещо странно — стълбището е мокро и по него се стича струя вода.

„Някой се е наводнил” — минава през главата ми.

Вървя нагоре. Струйката става по-дебела. Стълбите — по-мокри. Докато не стигам до площадката пред нашия апартамент и установявам, че тече от нашия апартамент. Призлява ми.

Отварям вратата със свито сърце. И застивам.

Кран за студена вода е избил и силна струя с вода щедро изпълва апартамента ми. Паркетът е под вода. Мебелите. Килимите. Всичко.

наводнение в блока

Часове наред гребахме вода със съпруга ми. После подсушавахме. После пак бърсахме.

Но през цялото това време, в главата ми вече се въртеше една мисъл: Какво е станало с апартамента отдолу?

Отлично знаех, че съседа отдолу – младо момче, тъкмо беше направило основен ремонт. Нямаше и седмица откакто свършиха работите.

Потърсих го. Нямаше го. Затова му се обадихме по телефона. Оказа се, че е на гости в Германия и ще се върне след седмица.

Когато му споделих защо се обаждам, последва дълга пауза и тежка въздишка. Никак не му стана приятно. Разбираемо. Но нямаше какво да каже — никой не е искал това да се случи.

А докато го чакахме, продължавахме да установяваме щетите. Водата си беше пробила път и до апартамент в съседния вход. И от там наводнила климатика и го беше повредила.

Имаше огромно петно на фасадата на сградата. И всичко това в студено време.

Три апартамента. Три различни щети. Всички от моя кран.

Когато съседът отдолу се прибра, влязохме заедно.

Чисто новият гипсокартон беше подгизнал. Искрящо белия таван сега представляваше странна карта от различни на цвят жълто-кафеникави петна от изолационната вата. От красивия нов полюлей се беше стичало цяла седмица жълта течност върху чисто новата бяла масичка. И всичко това върху светъл и нов килим, който сега беше влажен, миризлив с добре запечатана мърсотия.

Не беше приятно да гледам. Не знаех какво да кажа. Извиненията бяха излишни. Никой не го беше направил нарочно. А извиненията нямаше да платят ремонта и повторните усилия.

Едно нещо ме крепеше: ИМАМ ЗАСТРАХОВКА.

Какво означава „имам застраховка” срещу наводнение на практика.

От 12 години сключвам застраховка на дома си. Винаги препоръчвам на моите клиенти, това което аз избирам за дома си.
Сега беше моментът, в който моята работа щеше да получи оценка и аз да разбера дали доверието, което нашите клиенти ми гласуваха е било заслужено.

На пазара има два вида полици за дома:

Лимитна полица:

Това е икономичен вариант да застраховаш дома си, защото покрива до определен лимит. Когато щетата е малка, обезщетението е приемливо. Но при по-голяма щета всичко над лимита е за сметка на застрахования.

Аз съм разумен човек и не вярвам, че с 35 евро ще покрия дома ми, който струва стотици хиляди. Никога не съм избирала евтина полица. Затова винаги сключвам полица, която да покрие възстановяването на дома ми.

Полица на възстановителна стойност:

Избирам стойност, която би покрила възстановяването на имота и то при голяма щета. Винаги включвам и обзавеждането – то е най-уязвимо. Задължително трябва да покрива „земетресение“. И не пропускам да включа „щети на трети лица“.

Набирам данните, прилагам отстъпките, преглеждам и плащам. Така 12 години.

Моментът на истината!

Вече трябваше да вляза в ролята на брокер. И освен потърпевш и причинител на щетата, трябваше да помогна чрез застраховката да се възстановим.

Застрахователят предложи дистанционен оглед на щетите.  Съседът отдолу сам го направи с телефона си. На съседите с разваления климатик помогнах с огледа лично.

След няколко дни всички бяха обезщетени:

Момчето — нов таван, нова маса, нов полюлей, пране на килими и завеси. Избра сам да направи ремонт на тавана си. Каза, че е получил достатъчно пари, за да го направи. Избра си нова маса и полюлей, които застрахователят плати. А килима аз лично го занесох на перачите и им казаха да го направят като нов. Получи се!

Съседите от другия вход — Получиха пари за нов климатик и монтажа му.

Нашия апартамент — и ние трябваше да направим ремонт – циклене на паркет, подмяна на мебели, ремонт на стените. Бяхме обезщетени доволно, за да свършим спокойно работата.

Единственото неудобство беше, че до началото на лятото все трябваше да държим отворено, за да съхнат плочата и стените.

Цифрите!

От 12 години плащам около 100 евро на година.

Застрахователят изплати на мен и съседите ми: около 8 000 евро.

За 12 години съм платила около 1 200 евро премия. Ако бях ги спестила, щях да ги имам в джоба.

Срещу 8 000 реална щета.

Има нещо, което цифрите не улавят.

Щети стават! Понякога по наша грешка. Понякога без да правим грешка, сме отговорни.

Ядовете, неудобството, бърсането, чистенето, времето – никой не ни спестява.

Но разговорът със съседа върви по съвсем различен начин, когато и двамата знаете, че застрахователят е по средата. Няма вина. Няма напрежение. Няма: „Ами сега кой ще ми плати?”

Има само: „Ще се оправи.”

Когато получих обезщетението, написах дълго благодарствено писмо на застрахователя. Не защото трябваше. А защото исках.

Всичко за качествената полица на дома, такава каквато ние сключваме за домовете си → [Виж какво включва и поискай оферта]