Блог

Къде е пуш бутонът на българите?

Тази нощ земетресение с магнитут 5.8 разтърси София. И по-точно разтърси всеки един от нас. Невероятно е как няколко секунди са ни нужни да си спомни колко сме незначителни и уязвими и колко сме равни пред стихията.
Пред водата, земетресението и пожара няма значение каква кола караме, какъв костюм обличаме сутрин и какъв парфюм ползваме. Даже колкото сме по- най-, толкова повече имаме да губим.

Изследванията показват, че е възможно земетресението да нанесе по-малко щети в сравнение с паниката и незнанието. Срещу земетресението няма много какво да се направи в момента на настъпването му. В страните, в които активно се работи срещу риска и в които такива събития са повод за анализ, са установили, че превенцията и адекватните действия при земетресение могат да намалят многократно щетите, особено нематериалните.

От години следя действията ни като народ и държава срещу риска „земетресение“. Преди десетина година случайно попаднах на форум, на който се говореше за създаването на Катастрофичен пул. Звучеше ми малко странно и елитарно. Но се оказа, че далеч не е така. Това е начин всички собственици на имоти да внасят малки суми в една обща сметка, която да покрива щетите от определени рискове – земетресение, наводнение, дори суша.

Такива пулове има във Франция и Испания, Турция и Румъния. Турция създаде такъв пул след като преживя опустошителни земетресения през 1999 г. Изпи горчива чаша до дъно, но направи изводи и предприе мерки.

В нашата страна когато стане дума за общи действия срещу стихията веднага изскача някой да се провикне „Нов данък! Не искаме да плащаме!“. И тогава всяко правителство, което иначе трябва да поеме отговорността, да задели ресурс и да отработи идеята казва „Няма да натоварваме гражданите с допълнителни разходи“. И всичко това в страната, в която е регистрирано най-силното земетресение в Европа за последните 150 години – Крупник 9.8 по скалата на Рихтер.

Никой не обича да плаща, това е ясно. А когато ние като нация решим да поставим проблем винаги има някой който ще е против. Такива сме! Само не мога да разбера, защо никога здравия разум не намира начин да защити тезата и да надделее.

А когато настъпи събитие чакаме държавата да ни помогне. Толкова пъти го е правила и сега трябва. Нищо, че има хора, които още живеят във фургони след наводненията през 2005 г. Държавата в лицето на управляващите помагат когато могат с парите от бюджета. Но това може да бъде решение когато става дума за щета с размера на село Бисер. Но когато настъпи катастрофичен риск няма бюджет, който да оправи нещата. Години ще са необходими, за да се възстановим.

Е, здравомислещите не спорят. Те сключват застраховка срещу земетресение. Но хората, които го правят са незначително малко в сравнение с опасностите.

И така повече от десет години, в които не видях никакво подобрение в отношението ни като нация към риска земетресение. На конференцията за Катастрофичния пул излезе един учен от БАН, който каза че земетресение ще има. Въпросът е кога и колко подготвени ще бъдем ние за това.

Не искам да натоварвам съзнанието ни с апокалиптични картини, но не мога да приема, че за пореден път ще гледаме три дни в новините картини с пукнатини, ще слушаме за уплахата на хората и съветите на специалистите и на четвъртия нещата ще бъдат точно същите, както преди земетресението.

Споделете Вашите чувства и усещания по темата. Докато ни вълнува.

0

About the Author:

Вярвам в застраховането - заради стотиците щети, по които съм работила, така че нашите клиенти да се възстановяват от неприятностите и да продължат живота си качествено. Убедена съм, че човек, който не мисли за пари в труден момент се възстановява много по-лесно от изпитанията. Но, за да се случи това е необходимо да се премине през процес който започва с правилния избор на покритие, продукт, застраховател и познаването важните параметри по договора. А когато настъпи щета ние сме до теб от установяването на вредата, през предявяването на претенцията, до получаването на пълно и честно обезщетение. За да правиш това което най-добре можеш и обичаш.
  Свързани публикации