Преди няколко дни земетресение 5.8 по Рихтер разтърси страната ни и ни изпълни с ужас и страхопочитание пред стихията и силата на природата. Сякаш за момент се смирихме, оценихме важните неща.
Въпреки щетите, мисля че в известен смисъл ние сме късметлии. Все пак жертви в пряк резултат от земетресението няма. А от създалата се ситуация можем да видим колко сме подготвени като нация, общество, като отделни бизнес или учебни единици, като семейство и индивиди.

Започвам с реакцията на държавно ниво. Премиерът има качества за справяне в кризисни ситуации. Авторитетен е, говори на езика на хората, бързо вижда как нещата да се направят, за да се запази спокойствие. Но един за бедствие, каквото може да бъде силното земетресение един човек няма да бъде достатъчен. Дори това да е премиера.

От повече от десет години следя дебата на тема Катастрофичен пул. В началото застрахователите плахо говореха за необходимостта му всички собственици на имоти и държавата да внасят малки суми в сметка, която да компенсира вредите от опасните за страната ни рискове – това са земетресението, наводнението и свлачищата. Но колкото и плахо да се говореше по темата, винаги се намираше някой да се провикне – Нов данък! И с това веднага разговора по темата се прекратяваше.

Но два са вариантите, при които ние можем да бъдем финансово компенсирани при такова събитие – застраховка или катастрофичен пул. Втория вариант по-евтиния начин това да се случи. Защото, когато има катастрофичен пул и всички сме длъжни веднъж годишно да внасяме вноска за недвижимите си имоти, тогава цената ще бъде поне са 25 % по-ниска от цената на застраховката, такава каквато се предлага в момента.

Но за да постигнем това, е необходимо много ясно и точно да обясним при какви условия ще се плаща, при какви рискове и в какви размери. Както и да гарантираме, че тези суми ще бъдат използвани единствено и само за компенсиране на щети. Да не се окаже, че ние тъкмо сме започнали да правим нещо срещу риска и някой иновативно мислещ финансов министър и похарчил парите не на време. Казвам го, не за да хвърлям камъни в градината на политиците, а защото само така хората ще са склонни да внасят вноска.

Застраховките – по-познатия вариант. Само 8 процента от жилищата в България са застраховани. Колко от тях имат включен риска Земетресение едва ли някой може да каже. Тук е важно да спомена, че риска Земетресение се продава отделно от стандартните покрития. С две думи, когато сключвате застраховката за дома си, трябва изрично да пожелаете да бъде включен и да заплатите допълнителна премия затова. Това го казвам на хората, които мислят за застраховката домашно имущество.

Тук възниква проблема с хората, които доброволно сключват застраховката. Ако не се въведе задължително застраховане срещу риска земетресение тогава, хората които предпочитат да сключват застраховки ще бъдат с ограничени права. От една страна премиера казва „Ако погледнем без човешката страна държавата няма какво да се меси в подобни ситуации и всеки е длъжен да си застрахова жилището, но това не е човешко. В кризата се стараем по всякакъв начин”. Това значи, че хората които ще получат по 325 лева помощ  я получават като подаяние. Защото така в момента правителството е решило. Тази сума едва ли ще помогне много на хората, но ще замаже очите на тези, които не са сключили застраховка.

Защото ако си сключил застраховка, тогава ще трябва да избереш – обезщетение от застрахователя или подаяние от властта. Не може и двете. Когато попълваш претенцията си за обезщетение декларираш, че не си получавал обезщетения от трети лица. А ако желаеш да получиш средства от фонда, ще трябва да предоставиш фактури за извършения ремонт.

И последно, искам да споделя впечатлението ми от интервюто на кметицата на Перник Росица Янакиева в не помня кой сутрешен блок. Когато стана дума за застрахователите, в много БСП стил тя каза – „Знаете ли как работят застрахователите?  В полицата с много малки буквички пише, че риска земетресение е изключен!“

Това безхаберие е възмутително за мен. Не мога да приема, че за застраховките на цяла една община, която организира обществени поръчки и съответно поставя условията за застраховката, не знае какво е покритието по полиците. И ако едно лице, което прави застрахова на дома може да не знае в подробности покрието си, то за цяла една община ми се струва безотговорно и некомпетентно. И моля, нека да не обвиняваме застрахователите за липсата на организация и некомпетентността на служители.

Безспорно е че има много да се подобрява застрахователния пазар, особено когато става дума за доверието. Но нека не се гордеем с непознаването на договорите, които подписваме.

Издводи. Това земетресение ни показа, че сме неподготвени за земетресение. Нямаме финансов ресурс за възстановяване при по-голямо бедствие. Не сме подготвени психически – години наред сме живели под информационна завеса и сега сме склонни да вярваме на всякакви слухове. Като общество нямаме никаква подготовка да контролираме паниката и да парираме слухове. Напротив имаме си жълти вестници, които всеки ден могат да ни рисуват апокалиптични картини.

Аз искрено се надявам земетресението в Перник да ни накара да мислим активно върху риска земетресение. Независимо какво предпочитаме – катастрофичен пул или застраховане.