След дъжд качулка! – докога на нас нещата ще ни се случват?

Този фразеологизъм доста често изразява действителността, в която живея. Сигурно защото работя в застраховането! Десетки са случаите, в които клиент е връхлитал в офиса с готовност да заплати каквато и да е сума за застраховка. Без значение в коя компания, без значение колко струва. Само защото наскоро се е видял застрахователно събитие в чист вид. Усетил е загуба или се е уплашил от възможността.

На следващата година, когато трябва да поднови застраховката е вече много по-пресметлив. Търси най-евтиния вариант и се колебае дали да не отреже покритието. На третата вече се колебае дали да сключи и застраховката. Защото в тези две години нищо не се е случило.

В стремежа си да сме икономични, ние приемаме, че застраховка трябва да има само ако в същата година, за предпочитане още през първите месеци настъпи застрахователно събитие, с което ние ще си върнем инвестираните средства и ще вземем поне малко отгоре.

И ако в застраховането този подход се обяснява с липсата на средства, недостатъчната застрахователна култура или склонността ни да подценяваме опасностите, този манталитет в пълна сила важи за още по-сериозните неща в живота ни. Ние като нация неглижираме риска, живеем на магия и чукаме на дърво.

Последния случай, който ни разтърси беше катастрофата на Цариградско шосе. Да, водачът е бил с алкохол в кръвта и е карал с превишена скорост. Не искам в никакъв случай да оправдавам действията му. Но ние като общество  не правим нищо смислено, с което тези водачи – пияни и безотговорни да бъдат контролирани, намалени, отхвърлени от обществото. Тези хора си получават същите заплати, ползват същите права както отговорните и изрядни хора.

И те са навсякъде около нас. Застанете за половин час на Цариградско шосе. Гарантирам ви че на всяка минута, ще виждате някой със скорост много по-висока от позволената. За алкохола да не говорим! Вдигаме глобите, но това решава ли проблема? Взимаме книжките, но това намалява ли броя на пияните шофьори на пътя?

Как един работодател да избере по-коректния шофьор? След като един такъв човек ще му пести много средства – в поддръжката на автомобила и от застраховката. Ако има досие на шофьора за последните пет години, в които да е видно защо е наказван, един работодател ще може лесно да избере служителя си. А служителя ще внимава много повече, ако иска това да бъде работата му.

Ето и реакциите по повод на инцидента –Да се въведат проверки с дрегер на шофьорите в обществения транспорт. Въпреки, че всички запознати напомниха, че това не е мярка предвид, че всички водачи са на пътя през деня и могат да злоупотребяват когато си поискат и с каквото си поискат.

И понеже в нашата държава, администрацията винаги се вменява на някоя частна фирма, която може да поема до безкрай задачи, министърът на транспорта обяви, че ще бъде въведено досие на шофьора, което таксиметровите фирми ще трябва да водят. От къде обаче те ще получават информацията за нарушенията на таксиметровите шофьори, въобще не се говори. Вероятно те ще бъдат длъжни сами да си декларират актовете и фишовете. А какъв ще бъде контрола за изпълнението – никакъв! И така след пет месеца тези досиета ще бъдат поредната проформа-мярка, която няма да проработи и която ще представлява поредната торба неработеща администрация на врата на частните фирми. Не, не си мислете, че ги защитавам. Просто ми омръзнало от такива нововъведения измислени от днес за вчера, от хора които не ги е грижа.

И продължавам да питам, след като чакахме пет дни да пусната дългоочакваната магистрала Тракия, заради разрешение за ползване, с какви документи е пусната спирката на която се случи инцидента? Как може без всякакви предпазни мерки да разрешим децата ни да излизат от МОЛ-а и да чакат сред фучащите с висока скорост коли? Без елементарна обезопасителна преграда?

Да, виновен е водачът на таксито. Но заедно с него са виновни още много хора. С бездушието и безотговорността си.

В този инцидент изгубихме 20 годишно момиче и 6 годишно дете е с опасност за живота. Още десетина други са видял живота си на лента и са срещнали смъртта очи в очи. За пореден път се вземат много мерки – не вярвам че половината от тях ще работят ако нещо не променим в отношението към риска. Защо следващия път може да е на друг булевард и друго превозно средство. И няма нищо по-жалко от това да повтаряме едни и същи грешки до безкрай.